Безпокойство, страх и напрежение

Понятието "стрес" се използва в най-общ смисъл за обозначаване натрупване на количество от негативни емоции, които човек преживява в ситуации, при които е необходимо да се адаптира към определени факти, фактори и условия на средата, в която живее. Високите нива на стрес,  могат да имат негативен ефект върху физиката, емоциите и умствената концентрация, докато по-ниските нива могат да бъдат фактори на адаптация и справяне с определена ситуация. Около 75% от физическите заболявания са свързани със стреса.

Видове и симптоми на стрес

Съществува негативен и позитивен стрес:

• Негативният стрес (дистрес, вреден стрес) включва всички видове дразнители, които могат да бъдат оценени като неприятни, нарушаващи спокойствието и дори живота на човека. Предизвикващите негативен стрес фактори могат да се разделят най-общо в три големи групи:

• екологична система, обществени бедствия
• социално-икономически фактори на стрес
• лични инциденти.

• Положителният стрес може да се провокира от общуване (минало, моментно или предстоящо), от извършване на дейност под натиска на поставен краен срок, от очакване или предприемане на екстремно изживяване и други.

Съществуват и много други фактори, които се появяват твърде внезапно, твърде забележимо и интензивно и с които човек не знае как да се справи.

Стресът не е нещо, което трябва да се избягва. Сам по себе си стресът има защитни функции. Посредством интензивен стрес организмът и психиката на човек реагират на измененията на околната среда, още повече ако те застрашават индивида. В тези ситуации стресовото преживяване мобилизира в максимална степен индивидуалните способности за реакция и преодоляване на промяната.

Разграничаваме физиологичен и психичен стрес. И при двата вида стрес могат да бъдат предизвикани сходни психологични отговори: страх, гняв, депресия, тревожност, нарушение на дейността, апатия, тъга, нервност и т.н. При физиологичният стрес те са стереотипни, а при психичният стрес реакциите могат да бъдат различни и са  обусловени от субективните качества на личността и нейните ресурси за справяне. Личностните характеристики и индивидуалните способности са определящи за това, как човек възприема дадена стресова ситуация и как се справя с нея. 
Реалните ситуации поставят пречки, бариери пред индивида за постигането на определена цел. Когато пречките станат прекалено трудни за преодоляване се пораждат конфликти, които предизвикват страх, гняв, разочарование и други негативни емоции. Житейски събития, като смърт, женитба, развод, смяна на работа, смяна на жилище, раждане, пенсиониране, болест и др. повишават тревожността. Проявлението на тези признаци има пряка връзка с начините на преживяване и устойчивост на стрес при отделния индивид. Други личностни характеристики, които оказват влияние са: оптимизма, перфекционизма /като очакване към себе си и към другите/, чувството за хумор, ирационалните вярвания и регулативните процеси на психическа устойчивост.
Всеки човек изпитва лек стрес в ежедневието си, който може да предизвика напрежение и разочарование. Когато това напрежение започне да се проявява твърде често, продължава дълго време и има интензивен характер е налице натрупване на стрес, който води до изтощение и предизвиква определени поведенчески прояви.

Професионалният стрес възниква при взаимодействията на хората в техните професии. Негативните източници за професионален стрес могат да бъдат свързани с организацията и условията на труд, междуличностните отношения и изискванията на работната среда и професионалните характеристики. Американският психолог Хърбърт Фройденбърг въвежда понятието бърнаут /професионално прегаряне/. Това е състояние на стрес, което се разглежда като емоционално-когнитивен комплекс от симптоми и поведение, натрупани вследствие на продължителен професионален стрес. Бърнаут се характеризира с емоционално изтощение /тревожност, безпомощност, апатия , параноя, фобийни мисли /, негативна и цинична нагласа по отношения на професионалната среда и междуличностните взаимоотношения в нея, тенденция за отрицателна себеоценка, хронична неудовлетвореност по отношение на извършваната работа и загуба на професионална мотивация и интерес.
Травматичният стрес е резултат от единично, внезапно и силно въздействащо събитие, което променя, застрашава или уврежда живота на индивида или на негов близък. Травмиращи събития могат да бъдат: смърт на близък, катастрофа, обир, грабеж, насилие, физическо нараняване, бедствие, пожар, земетресение, тероризъм, убийства и всяко преживяване, заплашващо живота и сигурността на човека.

Видове поведение при стрес:

• Адаптивно поведение - изразява се в адекватни на ситуацията действия
• Неадаптивно поведение - в периода на травмата може да се наблюдава фаза на отричане на събитието, частична или пълна загуба на спомени за събитието, вцепененост или свръхактивност, натрапливо-повтарящи се мисли, образи, чувства и поведение, неспособност за съсредоточаване върху теми извън събитието, поради свръхангажираност с последното и др.

Начини за справяне със стреса

• алтернативни дейности : изкуство, хоби, спорт, СПА процедури, медитация, йога
• включване в тренинг групи за справяне със стреса и неутрализиране на негативните емоционални преживявания
• рационално хранене, намален алкохол, цигари и кафе
• професионална помощ от психолог

Важно е да се развиват  определени умения за справяне със стреса. Начинът, по който се справя всеки човек със стреса е индивидуален процес. Няма метод, който да е универсален за всички.

Терапия за справяне със стреса

Отличен избор за облекчаване на леки форми на психически стрес е лекарството с природни съставки Валевит – по-известно в аптеките, като „зеленото антистрес хапче”. В него се съдържат екстракти от корените на растението Валериана и листа от растението Маточина. Това са две отдавна известни, често употребявани, безвредни и без странични действия съставки. Комбинацията от тези две съставки има положителен ефект при нарушения на съня, нервност, изтощение, тревожност, раздразнителност, безпокойство и всички видове стрес.