Лечение на рани
Дефиниция
Лечението на рани включва всички процеси, които водят до затварянето на раната. Тялото образувано нова тъкан и изгражда нови кръвоносни съдове.
За да затвори една раната, тялото използва един от двата механизма: регенерация и възстановяване.
Регенерация: при този процес раната обикновено зараства без да оставя белег, защото наранената тъкан се заменя със специфичната тъкан. При някои тъкани регенерацията протича изключително добре, например, при кожата и слизестите мембрани.
Възстановяване: при този процес на зарастване обикновено остава белег, защото наранената тъкан не може да бъде заменена със специфичната тъкан. Друга, неспецифична съединителна или поддържаща тъкан помага за затварянето на раната.
Зарастването на рани преминава през различни фази:
Ексудативна фаза (първите няколко минути до часове)
Скоро след нараняването тялото се заема със задачата да ограничи възможно най-много увреждането. Когато тъканта е наранена, започва кървене. За да се сведе до минимум загубата на кръв, първата задача е да се спре кървенето. Кръвта се съсирва и образува коричка, която затваря отвън раната и защитава нараненото място от нашествието на микроби и потенциални инфекции. Възможно е наранената зона да се подуе (едем).
Резорбтивна фаза (1 - 3 ден)
Редица телесни клетки, белтъци и “пратеници” на имунната система си проправят път към зона в непосредствена близост до раната. Фагоцитите (клетките “унищожители”) започват да отстраняват кръвта и отделените клетъчни остатъци, както и да се борят с потенциалните микроби.
Пролиферативна фаза (4 – 7 ден)
Вътре в раната започват да се генерират нови клетки, да се изграждат кръвоносни съдове и да се образува съединителна тъкан. В зависимост от типа на раната, ръбовете й могат да зараснат по-бързо, особено при малки разрези или кожата може да образува покритие на раната, като изгражда междинна тъкан.
Репаративна фаза (7 – 8 ден и месеци по-късно)
Кожата започва да затваря окончателно раната с нови кожни клетки, като я прави все по-малка и по-малка. Белегът става по-блед и по-малко еластичен от околната кожа. Все още му липсват потните и мастни жлези.
Следва да се отбележи, че различните фази на зарастване се припокриват. Това не са отделни фази, разграничени в самостоятелни отрязъци от време.
Лекарите различават две форми на зарастване на рани:
Първично зарастване на рани
Първичното зарастване на рани настъпва, когато ръбовете на раната са гладки и в близост един до друг. Ако раната е чиста, като правило заздравява доста бързо и оставя едва забележим или никакъв белег. Това се случва при малки разрези, хирургични рани и кюретаж.
Вторично зарастване на рани
Вторичното зарастване се случва, когато раната е инфектирана или когато ръбовете й са много неравни и са раздалечени един от друг, т.е., когато раната е дълбока. Тогава тя започва да зараства от долу нагоре и обикновено оставя белег. В сравнение в първичното зарастване на рани, вторичното изисква повече време.
Типове рани
Рана се получава тогава, когато тъканите са разделят една от друга, например, когато тъканта е срязана. Понякога част от тъканта се губи. Наранявания в по-дълбоките слоеве на тъканта – където външния слой кожа остава незасегнат – също се наричат рани.
В зависимост от това как са се получили, различават се няколко типа рани:
• механични (напр., разрези или пробождания)
• топлинни (причинени от екстремна температура, напр., от изгаряне или замръзване)
• химични (от киселина или основа)
• рани, причинени от радиация
Освен това се прави разграничение между отворени рани и затворени рани, които са наранявания вътре в тялото.
Нарушения при зарастването на рани
Има фактори, които могат да влошат нормалния процес на заздравяване на рани. Най-често срещаното нарушение е инфекция на раната от микроби, като например, бактерии.
Заболявания като хипертония (високо кръвно налягане) или захарен диабет могат също да нарушат процеса на зарастване на рани, ако тъканите около раната не получават необходимия кислород поради недостатъчно кръвоснабдяване. При по-възрастните хора процесът на зарастване също е забавен.
Освен това при някои хора се наблюдава склонност към нарушено зарастване на рани, като например, образуване на твърде много тъкан при белезите. Това са така наречените хипертрофични белези или келоиди. Причината вероятно е в нарушеното формиране на съединителна тъкан, което често води до силно зачервени, сърбящи белези.
Други причини, които могат да имат отрицателно въздействие върху зарастването на рани са, например:
• Недостатъчно питателна храна
• Рак
• Слаба имунна система, например, от ХИВ инфекция
• Някои лекарства, като например, антикоагуланти, инхибитори на клетъчното делене (цитостатици), имуносупресори
Някои фактори могат да подсилят зарастването на рани, като например:
• здравословен хранителен режим
• добро кръвообращение
• неинфектирани рани
• когато засегната област на тялото не се натоварва
Лечение на повърхностни рани
Слънчево изгаряне (остър слънчев дерматит, dermatitis solaris)
Слънчевите изгаряния са неприятни, но симптомите изчезват след няколко дни. Въпреки това не бива да се пренебрегват, защото повишават риска от рак на кожата, особено при деца и подрастващи.
Дефиниция
Слънчевото изгаряне (остър слънчев дерматит, dermatitis solaris) е изгаряне от първа или втора степен. Причинява се от ултравиолетова светлина, най-вече от UVB лъчението (280 - 320 nm).
По принцип UVA (320 - 400 nm) и UVC лъчението (250 - 320 nm) може също да доведат до слънчево изгаряне, но за това е необходимо по-продължително излагане на слънце. Интензивното слънчево лъчение, а и облъчването от изкуствени източници може да доведе до увреждане на клетките и възпаление на засегнатите зони на кожата. Получават се зачервявания, които започват да сърбят, а понякога се получават мехури, които с времето образуват коричка и заздравяват.
Симптоми
Слънчевите изгаряния не благоприятстват само образуването на ракови клетки. Всяко слънчево изгаряне ускорява стареенето на кожата, което става забележимо с появата на старчески петна или бръчки. Засегнатите зони на кожата се зачервяват, образуват се мехури. Освен това могат да се появят симптоми като висока температура, гадене и проблеми с кръвообращението. В такива случаи трябва да се потърси консултация с лекар.
Профилактика
Слънчевите изгаряния могат да бъдат предотвратени! От една страна подходящото облекло може да осигури добра защита, включително покриване на главата, за да се предпази тялото от прекомерно излагане на ултравиолетово лъчение. А от друга – могат да се използват подходящи защитни продукти, с висок слънчезащитен фактор. Накрая, трябва да се избягва излагането на силното обедно слънце.
Терапия
Какво трябва да направите, ако имате слънчево изгаряне? Независимо колко тежко е изгарянето, при всички случаи трябва да избягвате по-нататъшно излагане на слънце, докато кожата не се възстанови напълно.
Охлаждане, влажни кърпи и овлажняващи гелове и лосиони, ежедневно и няколкократно нанасяни на засегнатите зони, облекчават и намаляват неприятните симптоми. При болки подходящи са лекарства на основата на ацетилсалициловата киселина или парацетамол, защото подтискат възпаленията. Освен това трябва да се пият много течности, като вода или сокове. Когато изгарянето заздравее, засегната зона на кожата изисква специални грижи с кремове, регулиращи липидите.
В случаите на тежки изгаряния с мехури и придружаващи оплаквания като главоболие, висока температура, втрисане и тръпки или проблеми с кръвообращението, трябва да се потърси консултация с лекар. Деца със слънчево изгаряне трябва да бъдат прегледани от лекар, независимо дали изгарянето изглежда сериозно или не.
За да облекчи възпалението, лекарят често предписва глюкокортикостероид под формата на крем или за вътрешно приемане. Антихистамините могат да помогнат при силен сърбеж.
В случай на силно и с голяма площ слънчево изгаряне особено, ако засегнатият човек е по-възрастен или дете, трябва да постъпи в болница, за да бъде под наблюдение.
Забележка: Този текст служи за обща информация. Моля, не правете опит сами да си поставите диагноза, а при поява на симптоми или оплаквания се консултирайте с квалифициран лекар. Това е единственият начин симптомите да бъдат оценени правилно, въз основа на клиничния опит и да се предприемат понататъшни диагностични стъпки.
Дефиниция
Лечението на рани включва всички процеси, които водят до затварянето на раната. Тялото образувано нова тъкан и изгражда нови кръвоносни съдове.
За да затвори една раната, тялото използва един от двата механизма: регенерация и възстановяване.
Регенерация: при този процес раната обикновено зараства без да оставя белег, защото наранената тъкан се заменя със специфичната тъкан. При някои тъкани регенерацията протича изключително добре, например, при кожата и слизестите мембрани.
Възстановяване: при този процес на зарастване обикновено остава белег, защото наранената тъкан не може да бъде заменена със специфичната тъкан. Друга, неспецифична съединителна или поддържаща тъкан помага за затварянето на раната.
Зарастването на рани преминава през различни фази:
Ексудативна фаза (първите няколко минути до часове)
Скоро след нараняването тялото се заема със задачата да ограничи възможно най-много увреждането. Когато тъканта е наранена, започва кървене. За да се сведе до минимум загубата на кръв, първата задача е да се спре кървенето. Кръвта се съсирва и образува коричка, която затваря отвън раната и защитава нараненото място от нашествието на микроби и потенциални инфекции. Възможно е наранената зона да се подуе (едем).
Резорбтивна фаза (1 - 3 ден)
Редица телесни клетки, белтъци и “пратеници” на имунната система си проправят път към зона в непосредствена близост до раната. Фагоцитите (клетките “унищожители”) започват да отстраняват кръвта и отделените клетъчни остатъци, както и да се борят с потенциалните микроби.
Пролиферативна фаза (4 – 7 ден)
Вътре в раната започват да се генерират нови клетки, да се изграждат кръвоносни съдове и да се образува съединителна тъкан. В зависимост от типа на раната, ръбовете й могат да зараснат по-бързо, особено при малки разрези или кожата може да образува покритие на раната, като изгражда междинна тъкан.
Репаративна фаза (7 – 8 ден и месеци по-късно)
Кожата започва да затваря окончателно раната с нови кожни клетки, като я прави все по-малка и по-малка. Белегът става по-блед и по-малко еластичен от околната кожа. Все още му липсват потните и мастни жлези.
Следва да се отбележи, че различните фази на зарастване се припокриват. Това не са отделни фази, разграничени в самостоятелни отрязъци от време.
Лекарите различават две форми на зарастване на рани:
Първично зарастване на рани
Първичното зарастване на рани настъпва, когато ръбовете на раната са гладки и в близост един до друг. Ако раната е чиста, като правило заздравява доста бързо и оставя едва забележим или никакъв белег. Това се случва при малки разрези, хирургични рани и кюретаж.
Вторично зарастване на рани
Вторичното зарастване се случва, когато раната е инфектирана или когато ръбовете й са много неравни и са раздалечени един от друг, т.е., когато раната е дълбока. Тогава тя започва да зараства от долу нагоре и обикновено оставя белег. В сравнение в първичното зарастване на рани, вторичното изисква повече време.
Типове рани
Рана се получава тогава, когато тъканите са разделят една от друга, например, когато тъканта е срязана. Понякога част от тъканта се губи. Наранявания в по-дълбоките слоеве на тъканта – където външния слой кожа остава незасегнат – също се наричат рани.
В зависимост от това как са се получили, различават се няколко типа рани:
• механични (напр., разрези или пробождания)
• топлинни (причинени от екстремна температура, напр., от изгаряне или замръзване)
• химични (от киселина или основа)
• рани, причинени от радиация
Освен това се прави разграничение между отворени рани и затворени рани, които са наранявания вътре в тялото.
Нарушения при зарастването на рани
Има фактори, които могат да влошат нормалния процес на заздравяване на рани. Най-често срещаното нарушение е инфекция на раната от микроби, като например, бактерии.
Заболявания като хипертония (високо кръвно налягане) или захарен диабет могат също да нарушат процеса на зарастване на рани, ако тъканите около раната не получават необходимия кислород поради недостатъчно кръвоснабдяване. При по-възрастните хора процесът на зарастване също е забавен.
Освен това при някои хора се наблюдава склонност към нарушено зарастване на рани, като например, образуване на твърде много тъкан при белезите. Това са така наречените хипертрофични белези или келоиди. Причината вероятно е в нарушеното формиране на съединителна тъкан, което често води до силно зачервени, сърбящи белези.
Други причини, които могат да имат отрицателно въздействие върху зарастването на рани са, например:
• Недостатъчно питателна храна
• Рак
• Слаба имунна система, например, от ХИВ инфекция
• Някои лекарства, като например, антикоагуланти, инхибитори на клетъчното делене (цитостатици), имуносупресори
Някои фактори могат да подсилят зарастването на рани, като например:
• здравословен хранителен режим
• добро кръвообращение
• неинфектирани рани
• когато засегната област на тялото не се натоварва
Лечение на повърхностни рани
Слънчево изгаряне (остър слънчев дерматит, dermatitis solaris)
Слънчевите изгаряния са неприятни, но симптомите изчезват след няколко дни. Въпреки това не бива да се пренебрегват, защото повишават риска от рак на кожата, особено при деца и подрастващи.
Дефиниция
Слънчевото изгаряне (остър слънчев дерматит, dermatitis solaris) е изгаряне от първа или втора степен. Причинява се от ултравиолетова светлина, най-вече от UVB лъчението (280 - 320 nm).
По принцип UVA (320 - 400 nm) и UVC лъчението (250 - 320 nm) може също да доведат до слънчево изгаряне, но за това е необходимо по-продължително излагане на слънце. Интензивното слънчево лъчение, а и облъчването от изкуствени източници може да доведе до увреждане на клетките и възпаление на засегнатите зони на кожата. Получават се зачервявания, които започват да сърбят, а понякога се получават мехури, които с времето образуват коричка и заздравяват.
Симптоми
Слънчевите изгаряния не благоприятстват само образуването на ракови клетки. Всяко слънчево изгаряне ускорява стареенето на кожата, което става забележимо с появата на старчески петна или бръчки. Засегнатите зони на кожата се зачервяват, образуват се мехури. Освен това могат да се появят симптоми като висока температура, гадене и проблеми с кръвообращението. В такива случаи трябва да се потърси консултация с лекар.
Профилактика
Слънчевите изгаряния могат да бъдат предотвратени! От една страна подходящото облекло може да осигури добра защита, включително покриване на главата, за да се предпази тялото от прекомерно излагане на ултравиолетово лъчение. А от друга – могат да се използват подходящи защитни продукти, с висок слънчезащитен фактор. Накрая, трябва да се избягва излагането на силното обедно слънце.
Терапия
Какво трябва да направите, ако имате слънчево изгаряне? Независимо колко тежко е изгарянето, при всички случаи трябва да избягвате по-нататъшно излагане на слънце, докато кожата не се възстанови напълно.
Охлаждане, влажни кърпи и овлажняващи гелове и лосиони, ежедневно и няколкократно нанасяни на засегнатите зони, облекчават и намаляват неприятните симптоми. При болки подходящи са лекарства на основата на ацетилсалициловата киселина или парацетамол, защото подтискат възпаленията. Освен това трябва да се пият много течности, като вода или сокове. Когато изгарянето заздравее, засегната зона на кожата изисква специални грижи с кремове, регулиращи липидите.
В случаите на тежки изгаряния с мехури и придружаващи оплаквания като главоболие, висока температура, втрисане и тръпки или проблеми с кръвообращението, трябва да се потърси консултация с лекар. Деца със слънчево изгаряне трябва да бъдат прегледани от лекар, независимо дали изгарянето изглежда сериозно или не.
За да облекчи възпалението, лекарят често предписва глюкокортикостероид под формата на крем или за вътрешно приемане. Антихистамините могат да помогнат при силен сърбеж.
В случай на силно и с голяма площ слънчево изгаряне особено, ако засегнатият човек е по-възрастен или дете, трябва да постъпи в болница, за да бъде под наблюдение.
Забележка: Този текст служи за обща информация. Моля, не правете опит сами да си поставите диагноза, а при поява на симптоми или оплаквания се консултирайте с квалифициран лекар. Това е единственият начин симптомите да бъдат оценени правилно, въз основа на клиничния опит и да се предприемат понататъшни диагностични стъпки.
Ако имате Въпроси за нас или нашите Продукти
Моля попълнете нашата форма за контакт и ние ще се сържем с вас